Стокхолм

Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром
Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам
Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром
Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам

Топли чужди устни жадно ме целуват
Още аз топя се, восък в твоите ръце
Август си отива, ти защо не тръгваш?
Тръпка и порок си, вредни за моето сърце, ммм

Кажи как затваря се рана в която бъркаш със ръце
Кажи как забравя се травма със име и лице
Частица от мене открадна, половината дай ми поне
Да обичам отново ми трябва друго име и лице

Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром
Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам
Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром
Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам

Към-към тебе пак се връщам
Стокхолм, Стокхолм, Стокхолм
Към-към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам

Когато стане есен, пусни любимата ни песен
За да се приспиваш, поне в съня си да ме имаш
Когато с тези пръсти галиш чужди коси
Ще помниш само топлината на устните ми

Кажи как затваря се рана в която бъркаш със ръце
Кажи как забравя се травма със име и лице
Частица от мене открадна, половината дай ми поне
Да обичам отново ми трябва друго име и лице

Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром
Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам
Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром
Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам

Към-към тебе пак се връщам
Стокхолм, Стокхолм, Стокхолм
Към-към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам