Присъда

Най-истинската обич във живота ми
С лъжовни думи ти отне
Най-пазеното кътче в душата ми
Без срам и жалост ти превзе
В сърцето ми угасна светлината
Море от бездна и тъма
Сега проклинам те да не познаеш любовта, проклинам те

И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш
Във сърцето му ще бъда само аз, само аз
И когато те прегръща, пак към мен да се обръща
Да ти шепти отново с моя глас: "Проклинам те"

Най-истинската обич в живота ми, отново ще си върна, знай
През ада ще премина
Ако трябва и ада ще превърна в рай
Отново ще забие и сърцето ми
В море от радост и цветя
Сега проклинам те да не познаеш любовта, проклинам те

И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш
Във сърцето му ще бъда само аз, само аз
И когато те прегръща, пак към мен да се обръща
Да ти шепти отново с моя глас: "Проклинам те"

И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш
Във сърцето му ще бъда само аз, само аз
И когато те прегръща, пак към мен да се обръща
Да ти шепти отново с моя глас: "Проклинам те"

И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш
Във сърцето му ще бъда само аз, само аз
И когато те прегръща, пак към мен да се обръща
Да ти шепти отново с моя глас: "Проклинам те"