Без Изход

Тичам задъхано във тоз' лабиринт,
около мене са само стени.
Кой ме подмами и кой ме плени
просто не зная, без изход съм аз.

Тичам задъхан, но все по-напред -
ожулен, одран, със кръста на път.
Сенки зловещи пробягват край мен -
дърпат ме, мачкат ме, спират дъха.

"Дръжте го!" викат след мен гласове,
аз ги проклинам и тичам напред.

Но защо?
Но защо-о-о?
Но защо?

Бягам от ужас, бягам от страх,
препъвам се често в студени тела.
Късно е вече и няма надежда
от тоз' лабиринт никой път не извежда.

Бягам от своята злочеста съдба,
усетил в гърба си дъха на смъртта.

Но защо?
Но защо-о-о?
Но защо?
Ау! Ау! Аааа-ау!

О, не!
О, не!
Няма надежда!

Без изход!
Без изход!
Без изход!
Сам във този мрак!
Не!
Докога ще е така?!
Докога ще бягам аз?!
Докога?!

Без изход!

Но защо?
Но защо-о-о?
Но защо?