Покруса

Душата ми вихрушка я обрули
Защо я пуснах гола и пеша
Сред вашите ласкателства и хули
Защо ви дадох своята душа?

Защо ли като храм ви я отворих
Без да помисля аз че някой ден
Незнайно кой от вас жестоки хора
Иконите без свян ще окраде

Не съжалявам, че е пуст олтарът
И че вратите са разбити с бяс
Но съжалявам, че със свойта вяра
Днес няма где да се помоля аз

Не съжалявам, че е пуст олтарът
И че вратите са разбити с бяс
Но съжалявам, че със свойта вяра
Днес няма где да се помоля аз

Душата ми обрулена и мъртва
Пустее без икони и олтар
Във нея аз ви пуснах като в църква
А трябваше да сложа катинар

Не съжалявам, че е пуст олтарът
И че вратите са разбити с бяс
Но съжалявам, че със свойта вяра
Днес няма где да се помоля аз

Но съжалявам, че със свойта вяра
Днес няма где да се помоля аз