Ostavame

Оставаме, оставаме и нищо, че е есен
Оставаме, оставаме и нищо, че брегът е пуст
Оставаме, оставаме понякога така
Пред погледа на залеза изпращаме деня
Отива си и лятото, пристъпва есента
Отива си понякога и някоя мечта

Един, един самотен плаж
Един скелет на лодка
И вече не е златен този пясък
И вече не е слънчев, не е слънчев този бряг

Не, не, не почва (не почва) листопада
Не, не, не, не, не идва есента
А ние си оставаме, оставаме така
Пред погледа на залеза изпращаме деня
И тръгваме на някъде, навярно към дома
Обрулени от вятъра вървим покрай брега

Оставаме (о-о-о-о, о-о), оставаме
И нищо, че е есен (о-о-о, о-о)
Оставаме, оставаме понякога така (о-о, о-о)
Оставяме, оставяме усмивка и тъга (о-о, о-о)