Ад

Закачени на куки стоиме в небето,
земята се клати под нашите крака,
къде се намираме, къде ще отидем,
и кой ще открадне нашите сърца?

Телата ни подло висят на желязото,
душите ни стенат, кръвта ни кипи,
очите пулсират, попиват ужаса,
умът ни напуска защо сме сами...?

Дали да живеем сами за себе си,
без да ни пука за чужди беди?
Дали да дадем сърцата на Дявола?
Това ли е изхода? Кажете сами?
...
Отваря се бавно врата на Лъжата,
подава се Сянка, след това идва Смях,
който разтърсва въжето на Кармата...
...а ние сме жертви без никакъв грях!

Дали да живеем сами за себе си,
без да ни пука за чужди беди?
Дали да дадем сърцата на Дявола?
Това ли е изхода? Кажете сами?
...
Един се опита, крещя в Ехото,
събрал сетни сили, но пак не успя...
Смехът се размаза, уби го опита...
остана да стене и после умря...

Хладно пробождат веригите тялото,
след това изтръпват и всичко гори...
напуснал живота, унесен във болките,
смачкан безсмислено - това беше ти!

Дали да живеем сами за себе си,
без да ни пука за чужди беди?
Дали да дадем сърцата на Дявола?
Това ли е изхода? Кажете сами?