5G

Митрев — 2025-та, 5G
(Старата песен на нов глас)

Ай, are you scared to die, are you scared to die?
Митрев, 2025-та, 5G
Старата песен на нов глас
Ай, дай му – мачкай ги
Вау, вау, вау, вау
Йес, дай му – харабяск

Крача по квартала, в чорапа се крия – 5G
В джоба нося бала, точно както в 4G
Прое*ахте се за пари и дрогата – вагони
2025-та, още нямаме закони

Мангали по казани, наркотици и купони
Силикони и бомбони, богаташи и масони
България деградира, държавата се разпада
Всеки политик – искам да умре в Ада

Няма да ги чакам, бе, печатам некролога
Мамо, аз съм грешен – затова се моля на Бога
Тия песни ги направихме с един Паисий в джоба
От малък бутам сам, щото няма да бъда подлога

Аз съм отмъстител, мечтател, освободител
Уличен учител, един махленски будител
Няма да умра като зрител, някой ден ще стана родител
Във врагът ми брат – празня целия пълнител

Познавам се с готвача и знам какво ти готви
Тежа си на мястото, колкото 200 котви
А сенките в главата замъгляват ми картината
Ледено-студен, но топля хора и през зимата

Навънка се разхождат убийци и наркомани
Педофили, политици, корумпирани паляри
Народът ни умира, няма кой да го нахрани
Безплатна е храната – само в мишите капани

Поздрави за Изгрев, ама Славейков е кварталът
На кантара тегля материала за дебела бала
Продаде си анала и стана мега известен
За мен си умряло куче – и доста посредствен

Параноя, параноя – куката си търси боя
Ушев дебне зад завоя, тази цигара не е моя
Таз цигара не е твоя – влизам като Ахил от Троя
За да спечеля двубоя, Димов ще бъде пороя

Някой ги застреляха, другите умряха
Някои ги набиха, другите ги нае*аха
Умните се провалиха, а пък тъпите успяха
Сто патрулки минаха и сто майки реваха

Хвърлям рими като Биги и редя като Тупак
Влизам като Easy E с най-якия качак
Парите правят от авера – враг
А с теб не сме авери, щото ти избра парите – п*ляк

Много предатели, брат – уморих се, честно
Те ни гонят – ние бягаме
Кр за тъпите куки
Моля ти се да му ееш майката

Много предатели ни останаха приятели
Джоба ми е пълен догоре със смъртни писатели
Като пиша рими искам да отварям кратери
Брат ми, ще умрем – легенди, а не мечтатели

Сума ти битки загубих, много неща не успях
На дъното бях, провалих се, полудях
Играта превъртях, рискувах и живях
Родих се и умрях, мечтах и оздравях

България умира, дига се цената на храната
Добре дошли – в ада на земята
Хората нямат пари, да си гледат децата
1000 жалки лева е минималната заплата

Имахме прекрасно детство – гърмяха ни домофоните
Крадяхме в магазините, прескачахме законите
Нямаше още интернет на телефоните
"Да са прибираме" – викаха ни от балконите

Израснахме пред блока, не пред скъпите коли
Кални до уши – не мислихме за пари
Душата ми гори – искам пак да съм дете
А не да гледам как човек от кофата яде

Но потъвам в тъмнината – няма връщане назад
Цялата ми психика е пред разпад
Пред очите руши се и пропада целият свят
Хората се давят в интриги и разврат

Пораснахме и вече май я няма махалата
Враговете ми днес – вчера бяха ми братя
Винаги съм бил истински – чиста ми е душата
Аз оставям себе си – да го духа парата

Не ми пука кой какво и защо за мен говори
Само аз съм човекът, който може да ма събори
И до всичките ми братя във лудници и затвори
Аз моля се за вас, както майка ви се моли

Семейството обичам си и ще го покажа
На истинските хора до мен ще се докажа
Дядо, не успях нещо важно да ти кажа
Аз съм най-добре – всичките ще ги размажа

Пред гадните панелки, убийства, престрелки
Съмнителни сделки, от калта обелки
Дават ни на нас и на нашите родители
Затова ли умряха всичките тези будители?

Ангели и демони – отдавна съм ги минал
Един ден в моя живот – и си загинал