Ревност

Ревнуваше ме ти - горката ми жена,
дори и от чистачката на блока.
Ужасно е да бъдеш виновен без вина -
обидата прониза ме дълбоко.
Не следвах Казанова, не съм прочут красив,
но тя гореше нежно да научи.
По-хитра бе жена ми от частен детектив,
с по-верен нюх от полицейско куче.

Ау-ау, баум-баум, с по-верен нюх от полицейско куче
Ау-ау, баум-баум, с по-верен нюх от полицейско куче

Това ме амбицира, достойнството на мъж
внезапно сякаш се събуди в мене -
от кротък домошарин аз станах изведнъж
по-буен от най-буйните ергени!
Нагазих през просото, подкарах ги наред -
висока, ниска, тъмна, синеока.
Притисках сутрин рано на някой парапет
онази там - чистачката на блока

Ау-ау, баум-баум, онази там - чистачката на блока
Ау-ау, баум-баум, онази там - чистачката на блока

Но хвана ме жена ми, удари ми шамар
и после болестта ѝ сякаш мина -
не ходеше след мене и беше ми другар,
любезна бе съпруга и половина.
Замислих се обаче и отпуска си взех,
дали не ходи с друг щом друга стана?
Преследвам я потайно, все-още без успех,
но някой ден навярно ще я хвана.

Ау-ау, баум-баум, но някой ден навярно ще я хвана
Ау-ау, баум-баум, но някой ден навярно ще я хвана