Obseben

Тишината е твоето има наум
Всеки облак носи твоя парфюм
Всички влакове ходят в твоя тунел
През трупа си за към теб съм поел

Търся, влача се, денонощен и блед
Всяко вдишване е квадратче към теб
И навсякъде тъкмо тук си била
И зад ъгъгла си се скрила едва

Как да те спра - нямам ръце, нямам лице - някой го взе
Но ще простя целия ад, целия свят някой го взе
На-на-н-н-на-на-н-н-йе-е-еа
На-на-н-н-на-на-н-н-йе-е-еа

Ти си хаоса в мен, дупка от куршум
Ти - плод развален, бял космичен шум
Ти - град забранен, полъх от парфюм
И смях в тъжен ден - плод на болен ум

Черни истини в моето тяло пълзят
Всички изстрели се извиват назад
Любовта ми е озверяла трева
Заразена плът, тумор в моята глава

Как да те спра - нямам ръце, нямам лице - някой го взе
Но ще простя целия ад, целия свят някой го взе
На-на-н-н-на-на-н-н-йе-е-еа
На-на-н-н-на-на-н-н-йе-е-еа

Ти си хаоса в мен, дупка от куршум
Ти - плод развален, бял космичен шум
Ти - град забранен, полъх от парфюм
И смях в тъжен ден - плод на болен ум