Неделя

Събужда ме с подвикване трамвая,
леглото ми за стиорон е май.
Тапетите на домино играят,
жена ми влиза с чаша чай.

Гадая пасианса на липите,
синът ми свири нещо в А бемол.
Естествено, запушвам си ушите.
Съседката звъни за малко сол.

Неделята, повярвайте, все пак си е неделя,
и весела, и тъжна, и лоша, и добра,
навярно ни събира, навярно ни разделя,
но празник винаги остава тя.

О-о, о-о, о-о, о-о, о-о, о-о, о-о, о-о, о-о

Следобед лягам под трабанта,
повреда няма - за авторитет.
"ГОРЧИВО!" - викат в ресторанта,
прелита варненският самолет.

Долита неусетно и луната,
мирише на върби - навън е май.
Приспива телевизорът децата,
жена ми влиза с чаша чай.

Неделята, повярвайте, все пак си е неделя,
и весела, и тъжна, и лоша, и добра,
навярно ни събира, навярно ни разделя,
но празник винаги остава тя.

О-о, о-о, о-о, о-о, о-о, о-о, о-о, о-о
О-о, о-о, о-о, о-о, о-о, о-о, о-о, о-о
О-о, о-о, о-о, о-о, о-о