Nevidimata

Ти ме накара да спра някъде по средата на пътя
и ми показа луна, под която отдавна бях скитал.
И аз усетих как сребърен прах леко поръси косите,
а тишината във мен по-лудо започна да диша.

Аз дочух твоят глас и реших със отдавна забравени думи
да те върна при мен, при мен и да бъде все така хубаво.
Но от предната вечер луна пътят ми само остана
и се събраха в едно, в едно изгрев и стара рана.

Ти се разплака без глас, влезе тихо във моята сянка.
Аз протегнах ръце, от които ти беше излязла.
И докоснах стената пред мен, сякаш можех да я разчупя
и да видя отново небе, и да чуя нежните звуци.

Аз дочух твоят глас и реших със отдавна забравени думи
да те върна при мен, при мен и да бъде все така хубаво.
Но от предната вечер луна пътят ми само остана
и се събраха в едно, в едно изгрев и стара рана.

Та-ра-ра-ра-ра-ра-ра-ра
Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ляляля

Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ляляля
Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля