Роберт

Изморих се да чакам,
изморих се да гледам,
изморих се да мисля до твойта врата,
тишината, която ме кара да стена,
обърна наопаки мойта душа!
Малко очаквах, но и него изгубих,
блъснах се в камък - страшно боля.
Боли и сега, когато те видя,
и пак потъвам... о, не мога така.

Робърт, Робърт,
аз никога няма да бъда с теб!
Робърт, Робърт,
аз никога няма да бъда с теб!

Поставена смешно стоя на кантара,
залята обилно с черна вода.
В момента съм нищо - "някаква плаче",
казва случайно твойта уста.
Не искам да мисля,
не искам да чувствам,
не искам да виждам всички тези неща,
Не, не искам да вярвам, че светът се променя,
когато затвориш твойта врата...
Робърт, Робърт,
аз никога няма да бъда с теб!
Робърт, Робърт,
аз никога няма да бъда с теб!
Робърт, Робърт,
аз никога няма да бъда с теб!
Робърт, Робърт,
аз никога няма да бъда с теб!